Наистина ли са полезни виковете в тениса?

Те увеличават силата на удара с 3.8% и разсейват противника.

През всичките 16 години на активна състезателна дейност на Мария Шарапова, и то на елитно ниво, тя не спира да крещи на корта. През 2009 г. журналист от The Guardian посвети половината си статия, в която трябваше да анализира завръщането й на корта след контузия, на стенанията й. През 2015 г. Евгений Кафелников попита по време на мача си: “***, защо крещиш така на корта? Непоносимо е да се слуша.” А след поражението на Шарапова в първия кръг на Торонто 2019, коментаторът Патрик Макенроу написа: “Наблюдение: Шарапова стене до момента, в който съперникът удари топката. Във всяко разиграване.”

По време на конференция в отговр на изказване на Агнешка Радванска по повод виковете на Шарапова, Мария коментира: “Тя не е ли вече в Полша?” Това се случва през 2012 г., когато WTA обмисля да внесе регулация и да направи следващите поколения тенисистки малко по-тихи. В тениса не крещи само Шарапова. Почти всички със сигурност стенат, понякога и Федерер. 

Винаги ли се е крещяло в тениса?

Разбира се, не! Това е аристократичен спорт, който се е играл в пълна тишина, това се считало за прилично. Смята се, че Джими Конърс е променил нещата през 70-те години на миналия век, превръщайки тениса от аматьорско хоби в сериозно занимание за професионалистите. В биографията си Конърс разказва, че не е искал да разсейва никого - просто така си дишал. Отворената уста и гласните струни му помагали да издиша рязко и да добави експлозивност към ударите си. Той дори се опитвал да диша повече през носа, но тогава играта му ставала по-лоша. 

В началото на 90-те години на миналия век женският тенис бил взривен от гръмката Моника Селеш (твърди се, че нейните викове били произволни и не били свързани с играта) и оттогава нещата не са същите. 

Защо тенисистите крещят?

Защото действа - стенанията помагат да се “изцеди” повече сила от тялото. През последните години се появяват все повече потвърждения на това и доказателствата в тениса са в изобилие. 

Изследователи от Университета на Небраска са провели практически занятия с 10 студенти тенисисти през 2014 г. и откриват, че те удрят с 3,8% по-силно, когато викат. В същото време нищо друго не участва във формирането на тази добавена сила: пулсът, максималната консумация на кислород и субективното възприемане за напрежението не се променят значително.

Пак през същата година изследователи от университета Хардин-Симънс в Тексас откриват, че топките от “крещящите” удари са с 4.8% по-бързи. Тези резултати се наблюдават както при мъжете, така и при жените, независимо от факта стенат ли обичайно или е само за теста. 

Денис О'Конъл, един от авторите на изследването в Тексас, твърди, че не е необходимо играчите да крещят - те могат да постигнат същите резултати чрез мощни издишвания, без да ангажират гласните струни. Това се доказало и чрез практически експеримент. 

Специалистите от известната световна тенис академия на Ник Болетиери смятат, че шумното издишване помага за изхвърляне на психологически и физически стрес, за синхронизиране на дишането с удара, както и за повишаване на концентрацията и силата. Най-известните крещящи в тениса - Селеш и Шарапова - са тренирали точно при Болетиери. Там тренираше и Андре Агаси, когото съдията помоли да замълчи на US Open1988 след оплакване от страна на Иван Лендъл. Според очевидци това чувствително влошило играта на американеца. Самият Болетиери обаче многократно е подчертавал, че в неговата академия учи състезателите не да викат, а да дишат.

Защо викането помага?

Учените нямат точен отговор, но имат няколко хипотези. Например Синклер Смит, който изучава ефекта на стененето върху силата на хвата, предполага, че крещенето активира вегетативната нервна система. “Крясъкът контролира реакцията на стреса - това чувство, което възниква, когато човек е уплашен от нещо, този прилив на адреналин. Може би това помага на мускулите да се свиват по-плътно и с по-голяма сила”, обяснява Смит.

Физиотерапевтът Денис О'Конъл дава малко по-различно обяснение. Той вярва, че крещенето по време на тренировка помага да се предаде сигнал от частта на мозъка, която контролира дишането, към частта, която контролира мускулите. Когато издишваме със сила, мозъкът изпраща информация до мускулите, която ги стимулира да работят.

Като цяло се смята, че мощното издишване (със и без вик) помага при спортове, където се изисква изцеждане на максимална енергия. Поради това викането е популярно в дисциплините по хвърляне, вдигане на тежести и пауърлифтинг, някои бойни изкуства и тенис. При бягане и спортове с друг тип издръжливост, крещенето е безмислено и безполезно. 

Виковете пречат ли на съперника?

През 2009 г. Мартина Навратилова казва: “Крясъците достигнаха недопустимо ниво. Трябва да се направи нещо по въпроса.” Година по-късно се появява изследването “Влияе ли белият шум върху възприемането на ударите в тениса?”. Авторите му посочват, че според лабораторните данни звукът е много важен за възприемането на движението. Например звукът от сблъсък на два обекта помага да се предвиди как те ще отскочат един от друг - и това е ценно при определяне на посоката на ударите. Освен това е по-лесно за очите да се фокусират върху събитие, ако то се чуе.

Оказва се, че шумът влияе негативно върху скоростта и точността на вземане на решения от съперника, като се изразява в закъснение в рамките на 30 милисекунди. То се превръща в 60 сантиметра на корта. А това е голямо разстояние в опит да се достигне топката. От друга страна много тенисисти казват, че са толкова фокусирани върху играта си, че не чуват виковете на съперника си. 

Крясъците оказват влияние дори и когато гледаме тенис по телевизията. Според изследванията те помагат по-лесно да възприемаме ударите и са допълнителен фактор за анализирането на случващото се на корта.